Албена Цветкова придружаваше 6-имата млади български тенисити по време на лагера им в академията на Димитър Язаджиев в САЩ - Oceanside Tennis Academy, и при участието им в т.нар. световно първенство за подрастващи - „Ориндж Боул”. Тя е управител и главен треньор в собствения си клуб по тенис „Албена” в Пловдив, чиято състезателка е държавната шампионка до 12 г. Виктория Бърдарова.
Освен Вики българската федерация по тенис изпрати още трима на лагера като награда за доброто им представяне през 2010 г. - Калоян Вълчев (12 г.) и 14-годишните Вивиан Златанова и Андрей Алауи. На собствени разноски пък от предоставената възможност се възползваха още Мартин Атанасов (12 г.) и Стефан Тафров (14). Ето какво разказа Албена Цветкова за престоя им в Америка:

- Г-жо Цветкова, доволни ли сте вие и децата от престоя си в Америка, от проведените тренировки и участията в турнири?

- Всички сме доволни като цяло. Факт е, че децата не искаха да се прибират обратно в България, въпреки трудностите, които имаха с адаптацията и натоварената програма с участия в два турнира. Пристигнахме с голямо закъснение в академията на Димитър Язаджиев в Санта Барбара – някъде към 1 ч. през нощта, тъй като и самолетът ни закъсня с 4 часа. Доста трудно им беше със смяната на времето. Ако друг път се правят такива лагери с участия в турнири, добре е да се отиде няколко дни по-рано, за да има време за адаптация. Лично аз през цялото време не успях да пренастроя биологичния си часовник, децата – чак след петия ден го постигнаха. Лошото беше, че имаха само ден и половина за подготовка преди да отидат да играят на един турнир в Анахайм – вътрешен за Калифорния.

- Как протичаше подготовката в академията?

- Сутрин децата ставаха към 6,30-7,00 ч. До 8 ч. имаха време за личен тоалет и после пътувахме 1 час до Санта Барбара, тъй като бяхме настанени в Охай, на 50 мили от базата за тренировка. Там обаче пътуването не е проблем. От 9 до 12 ч. тренирахме. Заниманито по тенис беше минимум по 2-3 часа. Един път в седмицата имахме подготовка с фитнес инструктор, а през останалите дни същото време се уплътняваше с различни упражнение за физическа подготовка.

- Имаше ли нещо по-различно като методика на тренировките, което да ви направи впечатление?

- Не бих казала, че нещо ме е изумило от тренировките по тенис или от тези за ОФП. Хубавото обаче бе, че имахме много време – по 3 часа на занимание, в което можехме да се подготвяме. След сутрешния сеанс следваше обяд до към 13 ч., след което до 16 ч. отново имаха време за тренировки. Подготовката протича почти по един и същи начин като в България, но важното там бе, че имахме много време, през което може много неща да се направят. Заниманията по тенис всъщност ги провеждахме аз, Димитър Язаджиев и едно момче – Николай, което също работи в академията. Митко всъщност има много добра база – много кортове, машини за тренировки... Към 14 ч. пристигаха децата и от самия местен клуб на Язаджиев, които също се включваха в заниманията. Получаваше се страхотна атмосфера. Освен всичко друго обаче, за мен беше огромно удоволствие да работя с тези 6 деца, които бяха в Америка. Те са много сериозни и отговорни и като им предоставиш спокойствие – да няма много хора около тях, които да ги притесняват, тренировките се получаваха много добре. Децата бяха непрекъснато заедно, ходехме като един отбор.

- Какво е впечатлението ви от турнира на Калифорния?

- Малко като че ли не се получи с това ни участие в турнира. Митко ни го бе осигурил с добри намерения – да видят децата на какво ниво са в сравнение с връстниците си преди „Ориндж Боул”. Ние обаче се включихме почти от летището, децата не бяха в кондиция, а и се оказа, че са доста по-напреднали от останалите участници. Тъй като нито аз познавах американските деца, нито пък Язаджиев успя да опознае за един ден нашите, решихме да ги запишем да участват в своите си възрасти. И там допуснахме грешката, тъй като нашите бяха доста по-добри и може би щеше да е чудесно да бяха се пробвали в по-горната възраст. 12-годишните Виктория Бърдарова и Калоян Вълчев спечелиха турнира без да срещнат съпротива. Стефан Тафров стигна финал при момчетата до 14 г., но не успя да го изиграе, тъй като трябваше да пътува за Маями. При Вивиан Златанова имаше 1-2 по-завързани мача, но то не защото съперниците й бяха кой знае колко силни, а защото тя не успя да играе добре. А при Андрей Алауи се получи недоразумение – изпусна първия си мач заради транспортни неуредици и не успя да играе. В Америка е страшно, защото без GPS в колата си не можеш да се оправиш. Митко ми бе дал неговия и аз превозвах момичетата. Той отговаряше за 4-те момчета и въпреки че от години живее там, не успя да се оправи по пътищата. Много е трудно в това отношение – без такива навигационни помощници, човек не може да се оправи, колкото и добре да познава маршрута. Затова сега разбирам защо някои тенисисти пропускат мачовете си.

- Какво може да се каже като цяло – какви ползи извлякохте от американското турне?

- Може бе това, че тези талантливи български деца се събраха и тренираха заедно при едни много добри условия. В малките български клубове това не може да се случи – има само по едно-две добри деца, а в Санта Барбара се събраха 5-6 и атмосферата на тренировки бе съвсем различна.

- Това означава ли, че като заработи националната тенис база, ще можете с по-малко средства да постигате същия ефект, като в САЩ?

- Абсолютно. Аз съм сигурна, че тези лагери на национално ниво от ранна възраст ще имат страхотен ефект. Зависи, разбира се и от хората, които ще работят там, защото изискване към треньорите е те да могат да мотивират децата в тренировките. Ще бъде обаче много по-евтино за всички, а и всеки ще има възможност да ходи многократно в този център. Действително трябва този национален център да отвори врати възможно по-скоро. Иначе всичките тези талантливи деца, които прогресират, ще ги загубим в един момент.

- Доволна ли сте от представянето на нашите на „Ориндж Боул”?

- За жалост не можах да гледам всичките ни участници, тъй като мачовете вървяха по едно и също време на много кортове, на различни места. Бях основно с Виктория и гледах няколко мача на Вивиан. Съжалявам много, че Бърдарова не успя да стигне по-далеч. Наложи й се обаче да играе два тежки мача един след друг в разстояние само на час и половина. Първо успя да обърне най-добрата румънка (бел. ред. - Жаклин Кристиан с 6:2, 5:7, 6:1) след 3-часов мач. После, заради дъжда, я извикаха почти веднага за следващия й двубой, който по програма трябваше да се играе на следващия ден. Вики не успя дори да обядва, а и физическите й сили се бяха изчерпали. Аз съм сигурна, че при друго развитие на нещата, резултатът в този мач щеше да е различен (бел. Ред. - Бърдарова загуби с 1:6, 1:6 от чехкинята Мари Боузкова на 1/16-финалите). Това не е извинение, че е играла два мача в един ден – има го в тениса. Но се видя, че на 12 години тя не е още физически готова за това. Сигурна съм, че ако не беше се случило така, Вики можеше да мине още поне 2 кръга.

- Как ви се видяха съперничките й?

- Видях, че Виктория е конкурентноспособна на останалите деца. Щастлива съм, че се убедих, че досега сме вървели в правилната посока на развитие. Конкуренцията е сериозна. Децата по цял свят играят и се развиват. Можеш само първи кръг да минеш с по-малко усилия. От втория обаче става сериозно изпитание. Важното е оттук нататък да не изпускаме нещата.

- То трудното тепърва ви предстои, всъщност…

- При всички положение трудното предстои. Тези деца вече трябва да тренират при много по-добри условия. Трябва да имат много по-добри спаринги и повече натоварвания. То и затова по академиите е толкова скъпо да се готвиш. Там децата тренират по 6 часа. Ние преди да заминем за САЩ имаме по 2 часа на ден, когато не са на училище. А там дори като са на училище, се готвят по 4-5 часа. Имат много бази, кортове и може в 3-те часа да играят деца от различни възрасти и нива. При нас с 3-4, че и с по два корта в клуб, няма как всички да тренират по 4 часа. Вече ще трябва и на повече международни турнири да играят. Няма да стане само с тренировки у дома.

Албена Цветкова е управител и главен треньор на тенис клуб "Албена Пловдив", където тренират двама от победителите на "Девин - Празник на тениса", провел се този уикенд на кортовете на ТК "Левски" в столицата.

- Виктория Бърдарова и Вилиан Петров безспорно са най-успешните състезатели на тенис клуб “Албена Пд”. Разкажете ми нещо повече за подготовката им – колко често тренират, какъв специален режим спазват и т.н.?

Истината е, че нямат някакъв специален режим. През лятото тренират по два пъти, когато ходят на училище – по веднъж. Не тренират повече от другите деца. И двамата обаче са много упорити и затова постигат успехи на корта. Ето сега Вилиан за да продължи да се развива толкова добре, вероятно ще отиде в някоя от големите тенис академии в чужбина. Това ще бъде много важна стъпка в спортната му кариера.

- Колко струва подготовката на един млад талант като тях двамата и как се осигуряват тези средства?

Определено мога да кажа, че струва много. Тенисът е един доста скъп спорт. И екипировката е скъпа, но големите пари отиват най-вече за участията в големите турнири. Това са разходи за хотел, за път, такси за участие и т.н. Освен това е строго индивидуално, тъй като разходите зависят от ангажираността на всеки един тенисист, от това в колко състезания ще участва, колко често пътува и т.н. Това пък зависи от резултатите му в предходни турнири, и не на последно място от възможностите на родителите му да го придружават в пътуванията. Не всеки може да си позволи постоянно да е на път.

- По какъв начин БФТенис помага на вашите млади тенисисти, какъв е нейният ангажимент към тях?

- В последните години тенис федерацията много сериозно се ангажира с развитието на детско-юношеския тенис. Аз от 16 години съм нейн член и мога да направя съпоставка между преди и сега. Напоследък се организират все повече турнири за децата, на които те могат да премерят сили със свои връстници и да подобрят нивото си. Федерацията се зае сериозно и с подготовката на професионалните треньори, редовно се правят курсове за вдигане на тяхното ниво, а това е много ценно за развитието на тениса в една страна. Ето сега се надяваме да се получат нещата с Националния тенис център, за да могат състезателите да тренират тук, а не да ходят в чужбина по лагери и академии. Говорим за малки деца, които трудно се разделят със семейството си, родителите им също понякога не искат да ги пращат за по няколко месеца сами навън. За нас най-важно е тези деца да бъдат здрави и щастливи, а това може да се постигне най-лесно, ако тренират тук.

- Kак прояви като “Девин празник на тениса” спомагат за професионалната реализация на юношите и девойките в тениса?

- Страхотно е! Какво по-хубаво от това децата да отидат в чужбина да поиграят на международен турнир? Забелязала съм, че когато има материална награда, мотивацията им е много по-голяма в сравнение с двубоите, в които играят само за по-предно класиране в ранглистата. Ако могат спонсорите да си позволят по-често да организират такива състезания в партньорство с БФТ, би било много хубаво. Нашият спорт винаги има нужда от прояви като “Девин празник на спорта” и спонсори като “Девин”.

- На кои турнири избраха да отидат Виктория и Вилиан като награда за победите им на “Девин празник на тениса”?

- Още не са решили окончателно. Най-вероятно и двамата ще изберат турнири във Франция, но има време да решим. Все пак става въпрос за следващата година.

- Кои са другите състезатели от “Албена Пд”, за които имате големи надежди да се превърнат в звезди на българския тенис?

- Имаме много дечица, на които тенисът им се отдава. Те са предимно в групите с по-малките. Много е трудно обаче отсега да се каже, защото както вече споменах, програмата на всеки подрастващ тенисист до голяма степен зависи и от ангажиментите на родителите му.